В Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, подлежат на вписване следните видове търговци: 

- Физически лица - еднолични търговци;

- Търговските дружества – събирателно дружество, командитно дружество, дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество, командитно дружество с акции;

- Кооперациите (с изключение на жилищностроителните кооперации).

В Търговския регистър подлежат на вписване и клоновете на чуждестранните търговци. 

Стъпките от процедурата за вписване на търговец или клон на чуждестранен търговец в Търговския регистър са следните: 

1. Избор на наименование и проверка в Търговския регистър дали то не се ползва от друг търговец. Проверка на име. Възможно е фирменото наименование да бъде запазено в търговския регистър чрез продаване на заявление по образец. 

2. Съставяне и подписване на необходимите документи.

3. Посещение на нотариус за извършване на нотариални заверки на някои от документите, в случай, че е налице нормативно изискване за това.

4. Внасяне в банка на капитала, ако се учредява капиталово търговско дружество.

5. Снабдяване с разрешения, лицензи и други официални документи, ако са необходими с оглед спецификата на извършваната от търговеца дейност. 

6. Попълване и подаване на заявление по образец в Агенция по вписванията, към който се прилагат необходимите документи. 

Повечето потребители изпитват трудност в избора на тип дружество, което да регистрират. Всяка структура има своите предимства и недостатъци. За момента ООД или ЕООД е предпочитаната форма за стартиране на малка до средна компания в Република България, особено след намаляване на изискването за началния капитал по време на регистрацията.

Регистрация на Едноличен търговец (ЕТ)

Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно българско или чуждестранно физическо лице с местожителство в Република България.

Търговското наименование на едноличния търговец трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното или бащиното име, с което лицето е известно в обществото. Търговското наименование на фирмата на едноличния търговец трябва да е с национална изключителност.

Вписването на едноличния търговец в Търговския регистър се извършва въз основа на Заявление по образец.

Вписването на едноличния търговец се заявява лично от търговеца, както и от адвокат с изрично, писмено пълномощно.

Не може да се регистрира като едноличен търговец лице, което е в производство за обявяване в несъстоятелност, което е невъзстановен в правата си несъстоятелен, което е осъдено за банкрут или което е било управител, член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори.

При регистрация на ЕТ се заплаща такса за вписване в Търговския регистър.

Регистрация на дружество с ограничена отговорност (ООД/ ЕООД)

Дружеството с ограничена отговорност (ООД) е вид капиталово дружество, което може да се учреди от две или повече български или чуждестранни физически или юридически лица.

Дружество с ограничена отговорност се създава въз основа на дружествен договор, който се сключва в писмена форма. Фирмата на дружеството трябва да съдържа означението „Дружество с ограничена отговорност“, или съкратено „ООД“ и следва да бъде с национална изключителност.

Вписването на дружеството с ограничена отговорност в Търговския регистър се извършва въз основа на Заявление по образец. Вписването на дружеството с ограничена отговорност се заявява от управителя/управителите на дружеството, както и от адвокат с изрично, писмено пълномощно.

Капиталът на дружество с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 2 лв. Той се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от 1 лев. 

Съдружниците могат да внесат както парични така и непарични вноски. Приносът в непарични вноски подлежи на задължителна оценка от трима независими експерти, назначени от Агенцията по вписванията.

Дяловете на едно дружество с ограничена отговорност не са предмет на търгуване. Те могат да бъдат прехвърлени с нотариално заверен договор за прехвърляне на дяловете. Прехвърлянето на дялове между съдружниците не изисква решение на общото събрание, а прехвърлянето на дялове на трето лице, както и приемането на нов съдружник, изисква такова решение.

Структурата на управление на дружество с ограничена отговорност се състои от общо събрание на съдружниците и един или повече управители, които управляват дружеството и го представляват по отношение на трети страни.

Съгласно българското законодателство само физическо лице може да бъде управител на дружеството с ограничена отговорност.

Управителят може да бъде съдружник, както и трето лице. Няма ограничения за чуждестранно лице да бъде назначен като управител на едно дружеството с ограничена отговорност.

Необходими документи за регистрация на дружество с ограничена отговорност:

1. Бележка за внесен капитал, която можете да издадете от банка по избор. В случай, че се регистрира дружество с ограничена отговорност с капитал, който е по-висок от 2 лв. (това е установеният в закона минимум), то е необходимо да се внесе поне 70% от капитала.

2. Съгласие за приемане на управление и образец от подписа (спесимен) – Необходимо е, да бъде нотариално заверен и подписан от управителя. 

3. Дружествен договор.

4. Протокол от Общото събрание на съдружниците - Документът трябва да съдържа взетите решения от учредителното събрание и дневния ред на събранието.

5. Решение на общото събрание за назначаване на управител.

6. Заявление по образец А4 

7. Декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за Търговския регистър. Декларира се истинността на заявените обстоятелства. Подписва се от заявителя.

8. Декларация по чл. 13, ал. 5 от Закона за търговския регистър. Подава се от приносителя. Попълва се само когато заявителят не представя документите лично в Търговския регистър.

9. Декларация по чл. 142 от Търговския закон. Забрана за конкурентна дейност. Подписва се от управителя.

10. Декларация по чл. 141, ал. 8 от Търговския закон. Управителят декларира, че отговаря на изискванията на закона за управител на фирма и се подписва.

11. Заявление за запазване на фирма (Д1), което не е задължително и струва 50 лв.

12. Лиценз или разрешение, когато дейността на фирмата изисква такова.

Дружество с ограничена отговорност може да се образува и от едно лице и в този случай представлява Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД).

При регистрация на Еднолично дружество с ограничена отговорност се заплаща държавна такса за вписване в Търговския регистър.

Необходими документи за Еднолично дружество с ограничена отговорност:

1. Бележка за внесен капитал, която можете да издадете от банка по избор.

2. Съгласие за приемане на управление и образец от подписа (спесимен) – необходимо е да бъде нотариално заверен и подписан от управителя. Има два варианта: да имате подготвен спесимен, който има нужда единствено от нотариална заверка или да поискате от нотариалната кантора го изготвят.

3. Учредителен акт.

4. Учредителен протокол - Документът трябва да съдържа взетите решения от учредителното събрание и дневния ред на събранието.

5. Решение за назначение на едноличния собственик на капитала като управител.

6. Заявление по образец А4 

7. Декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за Търговския регистър. Декларира се истинността на заявените обстоятелства. Подписва се от заявителя.

8. Декларация по чл. 13, ал. 5 от Закона за търговския регистър. Подава се от приносителя. Попълва се само когато заявителят не представя документите лично в Търговския регистър.

9. Декларация по чл. 142, Търговски закон. Забрана за конкурентна дейност. Подписва се от управителя.

10. Декларация по чл. 141, ал. 8 от Търговския закон. Управителят декларира, че отговаря на изискванията на закона за управител на фирма. Подписва се.

11. Заявление за запазване на фирма (Д1), което не е задължително и струва 50 лв.

12. Лиценз или разрешение, когато дейността на фирмата изисква такова.

Регистрация на Акционерно дружество (АД)

Акционерното дружество (АД) е вид търговско дружество, чийто капитал е разделен на акции. Акционерно дружество може да бъде учредено от едно или повече български или чуждестранни физически или юридически лица. Сборът на акциите в акционерното дружество формират неговия капитал. Акционерите носят отговорност за поетите от акционерното дружество задължения до размера на направените вноски, без да отговарят с личното си имущество.

Търговското наименование Акционерното дружество включва означението „акционерно дружество“ или съкращението „АД‘. Уставът на АД трябва да съдържа реквизитите посочени в разпоредбите на Търговския закон.

Минималният размер на капитала необходим за учредяване на акционерното дружество е 50 000 български лева. Минималният размер на капитала, необходим за извършване на банкова или застрахователна дейност или дейност по доброволно здравно осигуряване или друга специална дейност, се определя с отделен закон.

При акционерното дружество законът допуска две алтернативни възможности за управление и представителство. Акционерите могат да избират между едностепенна и двустепенна система на управление.

Структура на управление на акционерното дружество се състои от: общо събрание на акционерите, както и Съвет на директорите (в случай на едностепенна система на управление), или от Надзорен съвет и Управителен съвет (в случай на двустепенна система на управление).

Вписването на акционерното дружество се заявява от членовете на съвета на директорите (при едностепенна система на управление на АД) или на управителния съвет (при двустепенна система на управление на АД) или овластен от устава или упълномощен член на органите на управление на АД, както и от адвокат с изрично, писмено пълномощно.

При регистрация на акционерно дружество се заплаща такса за вписване в Търговския регистър. 

Регистрация на Събирателно дружество (СД)

Събирателното дружество е вид персонално дружество, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговска дейност под обща фирма. Съдружниците в дружеството отговарят солидарно и неограничено за неговите задължения.

Търговското наименование на събирателното дружество се състои от фамилните имена или фирмите на един или повече съдружници с указанието „събирателно дружество“ или съдружие („с-ие“) и следва да е с национална изключителност.

При учредяване на събирателно дружество няма изискване за начален капитал.

Договорът за учредяване на събирателно дружество се съставя в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците и трябва да съдържа реквизитите посочени в разпоредбите на чл. 78 от Търговския закон.

Вписването на събирателното дружество се извършва въз основа на Заявление по образец. Заявлението за вписване на събирателно дружество в Търговския регистър се подписва от всички съдружници и към него се прилага учредителният договор.

Вписването на събирателното дружество може да бъде заявено от всеки един от съдружниците или от лицето/лицата, които според дружествения договор представляват дружеството, както и от адвокат с изрично, писмено пълномощно.

При регистрация на събирателно дружество се заплаща държавна такса за вписване в Търговския регистър.

Регистрация на Командитно дружество (КД)

Командитното дружество е дружество, което се образува с договор между две или повече лица за извършване на търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска.

Търговското наименование на командитното дружество трябва да съдържа обозначението „командитно дружество“, или съкратено „КД“ и името на поне един от неограничено отговорните съдружници и следва да бъде с национална изключителност.

Договорът за учредяване на командитно дружество трябва се съставя в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците и трябва да съдържа реквизитите посочени в разпоредбите на Търговския закон.

При учредяване на командитно дружество няма изискване за начален капитал.

Вписването на КД в търговския регистър се извършва въз основа на Заявление по образец. Вписване се заявява от неограничено отговорните съдружници, както и от адвокат с изрично, писмено пълномощно.

При командитното дружество има две категории съдружници – неограничено отговорни и ограничено отговорни. Управлението и представителството на дружеството се извършват от неограничено отговорните съдружници. Неограничено отговорните не правят парични или имуществени вноски в дружеството. Ограничено отговорните съдружници са длъжни да направят парична или имуществена вноска в дружеството, но нямат право на  управление.

При регистрация на командитното дружество се заплаща държавна такса за вписване в Търговския регистър. 

Регистрация на Командитно дружество с акции (КДА)

Командитно дружество с акции се образува с договор, като за вноските на ограничено отговорните съдружници се издават акции. Броят на ограничено отговорните съдружници не може да бъде по-малък от 3. За командитното дружество с акции се прилагат съответно разпоредбите за акционерното дружество.

Фирмата на дружеството трябва да съдържа означението „командитно дружество с акции“, или съкратено „КДА“.

Командитното дружество с акции се учредява от неограничено отговорните съдружници. Те имат право да изберат акционерите между участниците в подписката. Неограничено отговорните съдружници изготвят устава на дружеството и свикват учредителното събрание. Размерът на вноските на съдружниците се определя в устава.

Командитното дружество с акции се управлява и представлява от Съвет на директорите. Съветът на директорите се състои от неограничено отговорните съдружници.

В общото събрание право на глас имат само ограничено отговорните съдружници. Неограничено отговорните съдружници дори и когато притежават акции, участвуват само със съвещателен глас.

Вписването на КД в търговския регистър се извършва въз основа на Заявление по образец.

При регистрация на командитно дружество с акции се заплаща държавна такса за вписване в Търговския регистър. 

Клон на чуждестранно лице

Всяко чуждестранно лице, регистрирано с право да извършва търговска дейност според националния си закон, може да регистрира клон на чуждестранно лице на територията на Република България.

Клонът на чуждестранно лице не е юридическо лице по смисъла на българското законодателство, но има свое седалище и адрес на управление, управители, обособено имущество, както и пасивна процесуална легитимация.

Фирмата на клона включва фирмата на търговеца и добавката „клон“. Клонът на чуждестранно лице води търговски книги като самостоятелен търговец. Клоновете на чуждестранни лица съставят и баланс.

Вписването на клон на чуждестранно лице - търговец се заявява от представители на чуждестранното лице - търговец, както и от адвокат с изрично, писмено пълномощно.

Заявлението за регистриране на клон на чуждестранно лице е по образец и може да бъде подадено както на хартиен носител, така и в електронна форма.

Заявлението и приложенията към него се подават на български език. Документи могат да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз, като се представят заедно със заверен превод на български език.

В заявлението за вписване се посочват данни за:

1. правната форма и фирмата или наименованието на чуждестранното лице, както и фирмата на клона, ако тя се различава от тази на чуждестранното лице;

2. регистъра и номера, под който е вписано чуждестранното лице, ако приложимото право го предвижда;

3. правото на държавата, което се прилага за чуждестранното лице, ако това не е правото на държава - членка на Европейския съюз;

4. лицата, които представляват чуждестранното лице според регистъра, в който е вписано, ако има такъв регистър, начина на представляване, както и ликвидаторите и синдиците и техните правомощия.

При регистрация на Клон на чуждестранно лице се заплаща такса за вписване в Търговския регистър.

За целите на данъчното облагане, за място на стопанска дейност на клона на чуждестранна компания се счита България. Дейността на клона в България подлежи на корпоративно данъчно облагане.

Избор на име на фирма и запазването му

Основна характеристика на едно дружество е неговото наименование (фирма). То се избира в момента на регистрацията в Търговския регистър и трябва да бъде уникално. Това означава, че не се допуска да има две дружества с еднакви имена.

Запазването на фирма (наименование) е услуга, предоставена от Агенция по вписванията, която представлява запазване на име за определен период от време. През този период друго лице не може да регистрира дружество със същото име.

Наименованието се определя свободно от търговеца, като не трябва да въвежда в заблуждение и да накърнява обществения морал. Наименованието се изписва задължително на български език.

Допълнителна информация за запазване на име на фирма

Преди попълване на заявлението може да извършите проверка на интернет страницата на  Търговския регистър дали избраното наименование вече не е заето.

Запазване на име се прави с подаване на заявление по образец в Търговския регистър. 

За да бъде подадено онлайн заявление, е необходим квалифициран електронен подпис на подателя или на упълномощено от него лице.

Дадено име е запазено за заявителя за срок от 6 месеца. През този период само заявителят може да регистрира дружество с това име. Когато 6-месечният срок изтече, няма пречка да бъде подадено ново заявление за запазване и наименованието да бъде запазено за нови 6 месеца.

Запазването на име е от значение, когато предприемачът/бъдещите съдружниците са избрали свободно име, но все още не са готови да регистрират дружество.

Няма законова пречка да бъдат запазени повече от едно наименования. Запазването на име не води до задължение за регистрация на дружество.

Такса    

Подаването на заявлението онлайн е препоръчително, тъй като спестява време и усилия, а дължимата такса към Агенция по вписванията е двойно по-ниска. При подаване на заявлението на място таксата за запазване на име е 40 лева, докато при електронно запазване сумата е 20 лева.

Вписвания

В Търговския регистър се вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. 

Вписване, заличаване и обявяване се извършват въз основа на заявление по образец.

Заявлението съдържа:

- Данни за заявителя;

- Данни за търговеца или клона на чуждестранен търговец, по чието дело се иска вписване или заличаване;

- Подлежащото на вписване обстоятелство, чието вписване или заличаване се иска;

- Документи, които се прилагат, удостоверяващи валидното възникване на заявеното за вписване или заличаване обстоятелство;

- Подпис на заявителя.

Регистрация на дружество по Закона за данък върху добавената стойност

Всяко физическо лице или фирма (дружество) може да се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност, като законово са уредени два основни вида регистрации:

- задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност - задължително следва да се регистрират всички лица, които са направили оборот в размер на повече от 50 000 лева за последните 12 месеца. Не е задължително този период да е изтекъл, за да се подаде заявление за регистрация. Така например, една новоучредена фирма, която направи оборот по-голям от 50 000 лева в първия месец от своето съществуване, следва веднага да подаде заявление за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност.

Допълнителна информация, разясняваща задължителната регистрация

- доброволна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност - дори и да не са налице условията за задължителна регистрация, лицата имат право да регистрират дружеството по Закона за данък върху добавената стойност доброволно – по своя инициатива. Доброволното регистриране по Закона за данък върху добавената стойност е от полза, когато се закупуват стоки и/или услуги от лица, които също са регистрирани по Закона за данък добавена стойност. В такъв случай може да се възстанови данъкът добавена стойност, който се заплаща за закупуването на стоката/услугата или да се приспадне от собствените задължения по Закона за данък върху добавената стойност.

Допълнителна информация за доброволната регистрация

Процедура за регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност

За да започне процесът по регистрация, лицата трябва да подадат заявление за регистрация по образец към компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Подаването на заявление за регистрация е безплатно. Към заявлението за регистрация се прилагат следните документи:

- справка за облагаемия оборот по месеци, за последните 12 месеца преди текущия, а когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, в справката се включва и облагаемият оборот за текущия месец до датата, на която е достигнат оборотът от 50 000 лева;

- справка за общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки.

Възможно е подаването на заявлението да стане и по електронен път, като за целта е нужен квалифициран електронен подпис (КЕП) или издаден персонален идентификационен код (ПИК), който се получава безплатно от териториалното поделение на Националната агенция за приходите по постоянен адрес.

Ако са налице условията за задължителна регистрация и не се подаде заявление, то дружеството ще бъде регистрирано принудително по инициатива на Националната агенция за приходите и ще бъде наложена имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева.

След извършването на регистрацията на заявителите се връчва акт за регистрация, както и удостоверение за регистрация. При загуба, унищожаване или повреда на удостоверението, лицата са длъжни да уведомят съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, след което ще им бъде издаден дубликат.

Допълнителна информация за регистрация по Закона за данък върху добавената стойностю

От момента на регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност за лицата възниква задължение за подаване на месечни справки-декларации по Закона за данък върху добавената стойност към Националната агенция за приходите, дневници за покупките и продажбите.

В зависимост от резултата може да възникне и ежемесечно задължение за плащане на данък върху добваената стойност или право на възстановяване. Ежемесечните справки-декларации се подават по електронен път.

Регистрация на фискален апарат

Нормативната уредба задължава търговеца да монтира и въведе в експлоатация регистрирани в Националната агенция за приходите фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта.

Фискалният апарат е устройство за регистриране и отчитане на продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискални касови бележки за съхраняване на данни за регистрираните обороти във фискална памет.

Съгласно Закона за данък върху добавената стойност фискални апарати са:

- електронните касови апарати с фискална памет;

- фискалните принтери;

- електронните системи с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби на течни горива;

- фискалните устройства, вградени в автомати на самообслужване.

Фискалните устройства задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за приходите.

За да започнете работа с фискален апарат, сте длъжни първо да сключите договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от Българския институт по метрология и притежаващо удостоверение за сервизно обслужване.

Регистър на фирми за сервизно обслужване на фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи 

При въвеждането в експлоатация сервизната фирма издава свидетелство за регистрация на фискално устройство. След това устройството изпраща съобщение до НАП и получава отговор дали регистрацията е успешна.

Допълнителна информация за регистрация на фискален апарат

Фискалното устройство задължително трябва да има данъчен терминал (съставна част, която осъществява дистанционната връзка с Националната агенция за приходите).

Вписване на договор за наем с нотариална заверка в Имотния регистър

Когато едно предприятие стартира дейност, често се налага наемането на недвижим имот, производствени помещения или офис сграда. Възможно е, също така, предприятие, което притежава имоти и сгради, да ги отдава под наем, за да реализира доходи. В тези ситуации е необходимо сключване на договор за наем. С оглед избягване на неприятни ситуации и осигуряване на правна сигурност в дългосрочен аспект е препоръчително договорът за наем (без значение какво помещение се наема или отдава), да бъде вписан в Имотния регистър.
Вписването на договори за наем на недвижими имоти е необходимо при договори за срок, по-дълъг от една година.

Вписване на договор за наем

Вписването на договора в Имотния регистър става чрез подаване на заявление до Службата по вписванията към Агенция по вписванията.

Подаването на заявление за вписване на договора може да бъде извършено от наемателя, наемодателя или от упълномощено от тях лице.

Необходими документи:

1. Заявление за вписване – Попълва се от лицето, което подава документите към Службата по вписвания 

2. Договор за наем с нотариално заверени подписи - В договора е необходимо да се попълнят всички данни за страните по договора, изчерпателна информация за имота, обект на договора, както и сумата и срокът, за които е сключен договорът.

3. Кадастрална схема Оригинал или заверен препис на недвижимия имот. Схема или скица се издава от териториалната Агенция по геодезия, картография и кадастър. 

4. Нотариално заверено пълномощно (когато молбата се подава от лице, което не е страна по договора).

5. Документ за платена държавна такса.

Размерът на държавната такса е съобразен със стойността, която ще бъде заплатена от наемателя за целия срок на договора - 0,1 % от общата сума на плащанията за целия срок, но не по-малко от 10 лв. 

Издаване на сертификат за противопожарна безопасност

Процедурата по издаване на сертификат за противопожарна безопасност се регулира от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол

Сертификатът за съответствие на даден обект с изискванията за пожарна безопасност не е задължителен по закон, освен ако обектът не е изграден за определена специализирана дейност (като детски градини, училища и др.). 

За издаване на сертификата органите за противопожарна безопасност и защита на населението, осъществяващи държавен противопожарен контрол (ДПК), извършват сертификационна проверка и съставят протокол.

Въз основа на резултатите от проверката с протокола се оценява съответствието или несъответствието на обекта с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност.

Допълнителна информация за издаването на сертификат за противопожарна безопасност

Присъединяване към топлопреносната мрежа на обекти за небитови нужди

Топлопреносна мрежа е система от топлопроводи и технологични съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното предприятие с топлоизточника и/или клиентите, служещи за пренос на топлинна енергия от топлоизточника до клиентите.

Присъединяване

Към мрежата на топлоснабдяването могат да се присъединят собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване върху имот. Услугата по топлоснабдяване се предоставя от съответните оператори на топлопреносната мрежа.

Процедурата по присъединяване към топлопреносната мрежа

1. Подаване на писмено заявление за проучване на техническите възможности и за сключване на предварителен договор за присъединяване за небитови нужди.

Лица, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти, подават в топлопреносното предприятие писмено заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на обекта към топлопреносната мрежа и сключване на предварителен договор.

За топлоснабдяването, за изградени обекти, които подлежат на топлоснабдяване, се предоставят одобрени инвестиционни проекти или екзекутивна документация на инсталацията за отопление и битово горещо водоснабдяване.

Заявлението се подава по образец, одобрен от топлопреносното предприятие. Към него се прилага документ за платена цена за проучването за присъединяване.

2. Извършване на предварително проучване за присъединяване на обекта, с което топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина, точката или мястото и срока.

Топлопреносното предприятие в едномесечен срок писмено уведомява лицето за резултатите от предварителното проучване и при съгласие предлага проект на предварителен договор за присъединяване към топлопреносната мрежа.

Топлопреносното предприятие може да откаже присъединяване на производител или клиент, като писмено мотивира причините за отказа.
Отказът може да бъде обжалван чрез жалба, подадена при конкретния топлопреносен оператор, отказал присъединяването.

3. Изработване на инвестиционния проект на присъединявания обект и предаването му на топлопреносното предприятие за проверка на изпълнението на техническите условия за присъединяване преди неговото представяне за одобряване.

Инвестиционните проекти се изготвят от проектанти, като могат да бъдат изработени в следните фази:

- идеен проект;

- технически проект;

- работен проект (работни чертежи и детайли).

4. Сключване на предварителен договор

Предварителният договор за присъединяване се сключва в срок до един месец от датата на получаване на уведомлението, в което даденият оператор предоставя съгласие или отказ за присъединяването.

Нужно е да се подаде заявление по образец за сключване на предварителен договор към съответния оператор.

Нужна документация към заявлението за сключване на предварителен договор за присъединяване за небитови нужди:

- данни за лицето, включително съдебно удостоверение за актуалното състояние по фирмено дело, когато е търговец по смисъла на Търговския закон;

- нотариално заверено пълномощно на лицето, упълномощено да го представлява;

- одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж.

С предварителния договор се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на лицата, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти, техническите изисквания за присъединяване, вида на отоплителната инсталация, срокът и условията за сключване на договор за присъединяване.

5. Изграждане на топлопреносните съоръжения

При присъединяване на клиент на топлинна енергия за небитови нужди, присъединителните топлопроводи и съоръженията към тях и абонатната станция се изграждат от и за сметка на клиента и са негова собственост.

6. Сключване на договор за присъединяване и доставка

След успешното изпълнение на предходните стъпки, трябва да се подаде заявление по образец за сключване на окончателен договор за присъединяване към определения топлопреносен оператор.

Неразделна част от договора за присъединяване са техническите или работните проекти и екзекутивните чертежи на съоръжения и инсталации на обекта в мястото на присъединяване, както и констативният акт, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти.

Голяма част от сроковете в процедурата по присъединяване към топлопреносните мрежи се определят със съдържанието на договора за присъединяване, както и от конкретния оператор. 

Цената на определените етапи от процедурата по присъединяване към топлопреносната мрежа е индивидуална за всяко дружество, предоставящо услугата.

Присъединяване към водоснабдителните мрежи

Към мрежата на водоснабдяването могат да се присъединяват собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване върху имот. Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи описва от кого се предлага услугата по водоснабдяване, а именно – това са търговски дружества с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води, наричани за краткост „оператори“.

Списък с операторите, предоставящи услугите ВиК

Процедура по присъединяване към водоснабдителните мрежи

1. Подаване на писмено заявление от заявителя до оператора, за проучване на условията за присъединяване и предоставяне на изходни данни

Необходима документация към заявлението:

- точен адрес и предназначение на водоснабдявания имот;

- необходими водни количества и напор за питейно-битови, технологични и противопожарни нужди;

- срок за въвеждане на обекта в експлоатация - при новоизграждани обекти;

- копие от документа за собственост на водоснабдявания имот или за учредено право на строеж в чужд имот;

- копие от визата за проектиране на водоснабдявания имот в случаите, когато издаването ѝ е задължително;

- схема, план или проект, с които се обосновава и предлага местоположението на присъединяването на имота към водопроводното отклонение.

Въз основа на писменото заявление операторът извършва проучване за присъединяване и в 15-дневен срок предоставя на заявителя изходните данни и условията за присъединяване.

2. Сключване на предварителен договор

С него се определят правата и задълженията на оператора, и на потребителя на услугата в съответствие с общите условия, техническите изисквания за присъединяване, както и условията и срока за сключване на окончателния договор.

3. Изготвяне на инвестиционен проект

Инвестиционните проекти се изработват от проектанти въз основа на предварителни проучвания и на предварителния договор.
Инвестиционните проекти могат да се изработват в следните фази:

- идеен проект;

- технически проект;

- работен проект (работни чертежи и детайли).

4. Съгласуване на инвестиционния проект за новото водно отклонение с оператора по водоснабдяване

След изготвяне на инвестиционен проект в съответствие с предоставените изходни данни, избраният оператор съгласува инвестиционния проект.

Съгласуването се извършва след подаване на заявление по образец от заявителя към определения оператор.

5. Сключването на окончателен договор за предоставяне на услугите по водоснабдяване

За сключване на окончателен договор за присъединяване към услугите на ВиК се подава ново заявление по образец към съответния оператор.

След сключване на договора, операторът осигурява строителството на водопроводното отклонение и извършва присъединяването на обекта към водоснабдителната система съобразно условията на сключения договор и при спазване на разпоредбите.

Времетраенето на процедурата по присъединяване е различно при различните оператори, но има етапи, за които е наличен нормативно определен срок:

- Проучване за присъединяване – 15 дневен срок;

- Договор за предоставяне на услугите ВиК се предлага от оператора в едномесечен срок, след поискване от потребителя.

Цените за услугите по отделните фази на процедурата по присъединяване към водоснабдителната мрежа се определят от съответното водоснабдително дружество.

Присъединяване към преносната електрическа мрежа

Системата на електрозахранването се дели на 2 мрежи:

- Електропреносна мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци.

- Електроразпределителна мрежа е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия.

Присъединяване и предлагане на услугата

Към електрическата мрежа могат да се присъединят собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване върху имот. Услугата за електроснабдяване се предоставя от съответния мрежови оператор на електроразпределителната мрежа.

Процедура по присъединяване

1. Подаване на заявление за присъединяване към електроразпределителната мрежа

Присъединяване към електроразпределителната мрежа може да извършите като подадете заявление по образец към електроразпределителното дружество, което оперира в района на дружеството. Искането за проучване на условията за присъединяване на обект се подава до съответния мрежови оператор по местонахождение на имота.

Необходими документи, които трябва да се прикрепят към заявлението:

- виза за проектиране на присъединявания обект или влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), когато издаването им е задължително съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията – в случаите, в които се изгражда нов обект, при преустройство на обект по реда на Закона за устройство на територията и за временно електроснабдяване на строителен обект;

- документ, удостоверяващ вещното право върху обекта/имота или нотариално заверен договор за наем;

- разрешение за поставяне на преместваем обект – когато искането е за временно електроснабдяване на преместваеми обекти;

- нотариално заверено съгласие на собственика - когато при преустройство на обект лицето е наемател на обекта, към искането се прилага нотариално заверено съгласие на собственика за подаване на искането по образец, предоставен от съответния мрежови оператор.

Когато представените документи са непълни или не отговарят на изискванията на наредбата, съответният мрежови оператор писмено уведомява лицето, което е подало искането, в 14-дневен срок от датата на подаването му.

Лицето, подало искането, отстранява непълнотите и несъответствията в документите или представя допълнително необходимите документи и информация в 30-дневен срок от датата на получаване на уведомлението.

Съответният мрежови оператор може мотивирано да откаже да присъедини изцяло или частично обект към електрическата мрежа при заявените условия:

- при техническа невъзможност присъединяването да се осъществи в заявения срок за въвеждане на обекта в експлоатация;

- когато присъединяването на обекта води до влошаване условията за снабдяване на други клиенти на електрическа енергия поради липса на необходимата мощност.

Отказът за присъединяване може да бъде обжалван пред Комисията за енергийно и водно регулиране при условията и по реда на Закон за енергетиката.

2. Изготвяне на проект на предварителен договор за присъединяване и становище 

Мрежовият оператор изготвя и предоставя на лицето-потенциален клиент:

- проект на предварителен договор за присъединяване, включващ условията за присъединяване, когато тези лица са възложители на обекти, които се изграждат или преустройват по реда на Закона за устройство на територията;

- писмено становище за условията за присъединяване – във всички останали случаи.

Общият срок за изпълнение на проекта за предварителен договор или издаването на писмено становище е 25 дни.

Ако лицето попада в първата хипотеза, след сключване на предварителен договор клиентът подава за съгласуване работен проект Част „Архитектурна“ и Част „Електрически уредби и инсталации до границата на собственост“.

Когато в предварителния договор е предвидено присъединителните съоръжения да бъдат изградени от лицето-заявител, то може да поеме задължение за:

- проектиране на съоръженията за присъединяване;

- изпълнение на определен вид строителни и монтажни работи по присъединяването по работния проект;

- изграждане на съоръженията.

- предоставяне от Ваша страна за съгласуване на работни проекти за присъединителните съоръжения.

Мрежовият оператор съгласува представените части от работните проекти на електрическите уредби и съоръжения от присъединявания обект. Срокът за съгласуване е 7 работни дни, а при необходимост от съгласуване с оператор, който не е страна по предварителния договор, срокът се удължава със срока на необходимото съгласуване, но не повече от 30 дни от представяне на проектите.

3. Подаване на заявление за сключване на договор за присъединяване

Следващата стъпка е подаването на заявление по образец за сключване на договор за присъединяване към конкретния оператор.

Договор за присъединяване на обекти на клиенти към електрическата мрежа се сключва между съответния мрежови оператор и лицето:

- сключило предварителен договор за присъединяване или;

- на което е представено писмено становище за условията за присъединяване.

Към заявлението се прилагат:

- удостоверение за актуално състояние на търговеца или съответното юридическо лице, единен идентификационен код по Търговския регистър;

- нотариално заверено пълномощно на лицето, упълномощено да представлява;

- документ, удостоверяващ право на собственост върху обекта или договор за наем.

За присъединяване при изграждане на нов обект и при преустройство на обект по реда на Закона за устройство на територията, към искането за сключване на договор за присъединяване възложителят прилага и:

- влязло в сила разрешение за строеж на обекта;

- одобрен инвестиционен проект – част архитектурна и част електрически уредби и инсталации на обекта в частта, засягаща монтирането на съоръженията за присъединяване и подхода към тях, съобразени с предварителния договор.

В едномесечен срок от подаване на искането за сключване на договор за присъединяване, съответният мрежови оператор подготвя договора и изпраща писмена покана до лицето, подало искане за сключване на договора за присъединяване.

4. Проектиране и изграждане на техническите съоръжения

След сключването на договора за присъединяване, съответният мрежови оператор изготвя и съгласува работните проекти за изграждане на съоръженията за присъединяване на обекта, за които е отговорен съгласно сключения договор, за своя сметка.

Срокът за съгласуване е 7 работни дни, а при необходимост от съгласуване с оператор, който не е страна по предварителния договор, срокът се удължава със срока на необходимото съгласуване, но не повече от 30 дни от представяне на проектите.

Съответният мрежови оператор започва изграждането на съоръженията за присъединяване след:

- прехвърляне на собствеността или учредяване право на строеж в случаите, когато за осъществяване на присъединяването се налага в имота, където е разположен обектът за присъединяване, да се изгради съоръжение – елемент на преносната или на разпределителната мрежа и това е технически и конструктивно допустимо;

- учредяване на сервитутни права от собственика на имота;

- заплащане на определената в договора цена за присъединяване.

5. Поставяне на електрическите съоръжения под напрежение

Електрическите съоръжения за присъединяване на обект към електрическата мрежа се поставят под напрежение, когато са изпълнени изискванията за въвеждането им в експлоатация на присъединявания обект, удостоверено с:

- документ за въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване, издаден при условията и по реда на Закона за устройство на територията;

- документ за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден при условията и по реда на Закона за устройство на територията;

- декларация от клиента за съответствие на неговите електрически инсталации с изискванията за безопасност и техническите норми.

Съоръженията се поставят под напрежение до границата на собственост само от съответния мрежови оператор или от упълномощени от него лица в 7-дневен срок от датата на представяне на доказателства от клиента, че е сключил:

- договор за пренос и достъп до съответната мрежа;

- договор за доставка на електрическа енергия с лицензирано за това дружество.

Голяма част от сроковете в процедурата по присъединяване към електропреносните мрежи се определят със съдържанието на договора за присъединяване, както и от конкретния оператор.

Цената на определените етапи от процедурата по присъединяване към електропреносната мрежа е индивидуална за всяко дружество, предоставящо услугата.

Присъединяване към газоразпределителната мрежа

Системата на газоснабдяването се дели на две мрежи:

- Газопреносна мрежа – това е система от газопроводи с високо налягане и съоръженията към тях с единен технологичен режим на работа за пренос на природен газ до изхода на газоизмервателна станция или газорегулираща станция.

- Газоразпределителна мрежа - е местна или регионална система от газопроводи със средно или ниско налягане и съоръженията към тях за разпределение на природен газ до съответните клиенти на определена с лицензия територия.

Присъединяване и предлагане на услугата

Към мрежата на газоснабдяването могат да се присъединят собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или на ползване върху имот. Услугата за газоснабдяване се предоставя от съответните мрежови оператори.

Допълнителна информация за газоразпределителните дружества 

Процедура по присъединяване

1. Подаване на заявление за присъединяване към газоразпределителната мрежа. 

Необходимите документи, които трябва да се прикрепят към заявлението:

- заверено копие от документ за собственост, за ограничени вещни права в поземления имот или за друго право по силата на специален закон да строи присъединявания обект в поземления имот;

- заверено копие от съдебно удостоверение за актуално състояние на търговеца или единен идентификационен код (ЕИК);

- заверено копие от виза за проектиране, от план или от схема за определяне местоположението и предназначението на присъединявания обект;

- декларация за съгласие: за монтаж на съоръжението за присъединяване; за осигуряване на достъп до съоръжението за присъединяване за обслужване; за учредяване на право на строеж на името на оператора на газоразпределителната мрежа;

- описание на предвидените за монтаж газоползващи уреди;

- декларация, че лицето не е обявено в несъстоятелност, не е в производство за обявяване в несъстоятелност, не се намира в ликвидация, не е лишено от правото да упражнява търговска дейност.

2. Проучване за присъединяване и изготвяне на писмено становище на условията за присъединяване на обекта

След получаване на заявлението, операторът на газоразпределителна мрежа извършва проучване за присъединяване и изготвя писмено становище на условията за присъединяване на обекта към газоразпределителната мрежа, с което се:

- определят условията, начинът и точката (местоположението) на присъединяването;

- предлага крайният срок за извършване на присъединяването от оператора на газоразпределителна мрежа;

- доказва нормативната допустимост на присъединявания обект;

- определят техническите параметри и възможните срокове за изграждане на отклонението и съоръженията за присъединяване.

Oператорът на газоразпределителна мрежа извършва проучването и уведомява заявителя за резултатите от него със съгласие за присъединяване или с аргументиран отказ в срок до 20 работни дни от подаване на заявлението за присъединяване.

Oператорът на газоразпределителната мрежа може да откаже присъединяване на заявител, а именно:

- когато липсва капацитет на мрежата в съответната входна и/или изходна точка на газоразпределителната мрежа;

- когато липсва връзка с газоразпределителната мрежа и извършването на необходимото изграждане или реконструкция на газоразпределителната мрежа във връзка с присъединяването е икономически нецелесъобразно и необосновано;

- когато липсва техническа възможност за присъединяване на обект за производство на природен газ от възобновяеми източници или добивни предприятия;

- когато произвежданият газ от възобновяеми източници или добивни предприятия не съответства на изискванията за качество.

3. Сключване на договор за присъединяване

Договорът за присъединяване се сключва след подаване на заявление по образец към конкретния оператор.

В случай на постановен отказ за присъединяване от страна на конкретния оператор, заявителят има право на обжалване.

Отказът може да бъде обжалван чрез жалба, подадена при конкретния газоразпределителен оператор, отказал присъединяването.

4. Изграждане на газоразпределително съоръжение

Изграждането на газоразпределителното съоръжение е задължение на лицата, заявили желание з априсъединяване към газоразпределителната мрежа и е за тяхна сметка. Те имате право да изберат кой ще проектира и изгради газовата инсталация - могат да възложат тази дейност и на доставчика на природен газ.

5. Доставка на природен газ 

Газовата инсталация на клиента се запълва с природен газ при следните условия:

- подадено e писмено искане от клиента до оператора на газоразпределителна мрежа за първоначално запълване с природен газ;

- представени са в оператора на газоразпределителна мрежа ревизионна книга на газовата инсталация и разрешение за експлоатация, издадено от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) на съоръжения с повишена опасност;

- издадено е свидетелство за първоначален инструктаж;

- сключен е договор за продажба на природен газ.

Голяма част от сроковете в процедурата по присъединяване към газоразпределителните мрежи се определят със съдържанието на договора за присъединяване, както и от конкретния оператор.

Цената на определените етапи от процедурата по присъединяване към газоразпределителната мрежа е индивидуална за всяко дружество, предоставящо услугата.

Управление на отпадъците

Отпадък е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава, възнамерява да се освободи или е длъжен да се освободи. Законът за управление на отпадъците разглежда няколко основни вида отпадъци – битови, производствени, строителни и опасни отпадъци.
Управление на отпадъците представлява събирането, транспортирането, обезвреждането и оползотворяването на отпадъците, включително осъществяваният контрол върху тези дейности, следексплоатационните грижи за депата, както и действията, предприети в качеството на търговец или брокер.

Управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или намали вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда.

Действия при стартиране на бизнес, вследствие на който се образуват отпадъци

1. Класификация на отпадъците

Всяка фирма, при чиято дейност се образуват отпадъци, следва да предприеме действия по класифициране на отпадъците. Целта на класифицирането е да се осигури екологосъобразното управление на отпадъците.

За класифицирането причинителят на отпадъците е длъжен да представи за всеки отпадък не по-късно от два месеца преди образуването му в регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) , на чиято територия се образува отпадъкът, следните документи:

- Попълнен работен лист за класификация на отпадъците;

- Описание на технологичния процес, в резултат на който се образува отпадъкът, източник и произход на отпадъка, състав и свойства на използваните при процеса суровини и материали;

- Информационни листове за безопасност на химичните вещества и смеси, използвани като изходни суровини за технологичния процес, в резултат на който се образува отпадъкът.

- Становище от регионалната здравна инспекция (РЗИ) за класификацията на отпадъците от подгрупа „18 01 отпадъци от родилна помощ, диагностика, медицински манипулации или профилактика в хуманното здравеопазване, когато такива отпадъци са налице“.

Подробно разписан ред и условията за извършването на класификацията са уредени в Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците.

Поради сложността на процедурата се препоръчва използването на утвърденото от министъра на околната среда и водите Ръководство за класификация на отпадъците. Ръководството не е нормативен документ и може да се използва само като помощно средство. В случай че се прекрати образуването на даден отпадък, се подава уведомление до съответната регионалната инспекция по околната среда и водите.

Всяка фирма, чиято дейност е свързана с образуване и/или третиране на отпадъци, е длъжна да води отчетна книга. Отчетната книга се води по образец и се попълва минимум веднъж месечно за всеки календарен месец до 5 дни след изтичането му. 

2. Третиране на отпадъците

Всяка фирма, при чиято дейност се образуват отпадъци, е длъжна да ги третира самостоятелно или да ги предоставя за събиране, транспортиране и третиране на лица, които имат право да извършват тези дейности.

Самостоятелното третиране на отпадъците е свързано с получаването на редица разрешителни. Предаването на производствени, строителни и опасни отпадъци за събиране, транспортиране и третиране на лица, които имат право да извършват тези дейности, се извършва въз основа на писмен договор. Може да се направи проверка кои лица имат право да извършват дейности по управление на отпадъци от Публичния регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци.

Събирането, транспортирането и третирането на битовите отпадъци обикновено се предоставя от съответната община по седалище на недвижимия имот под формата на услуга. За тази услуга предприятието собственик или ползвател (учредено право на ползване) на облагаем с данък недвижим имот дължи такса за битови отпадъци.

Редът за изчисляване на таксата и основата за нейното изчисление се определят с наредба от съответния общински съвет, като водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци e количеството генерирани битови отпадъци. Размерът на дължимата такса за всяко задължено лице се определя съгласно наредбата за всяка календарна година, като е важно да се отбележи, че начинът за изчисляване на размера на таксата за предприятия често е различен от начина за изчисляване на таксата за физически лица. Поради това предприятията следва да проучат реда за определянето на таксата в съответната община.

Таксата се заплаща по ред и в срокове, определени от общинския съвет. След като бъде определен размерът на дължимите такси и преди да стане възможно заплащането им, съответната община уведомява задължените лица за дължимите от тях такси за съответния период. В случай че собствениците на имоти или ползвателите им не са уведомени за дължимите такси, те следва да потърсят информация от съответната община.

Ежегодно до 15 февруари всяка община следва да публикува на интернет страницата си информация за приетите основи за изчисляване на таксата за битови отпадъци и размера на таксата за единица основа за текущата година, план-сметка за предоставяните услуги и информация за количеството отпадъци, събрани и третирани през предходната година. 

3. Особени случаи

Особен случай представлява производство на продукти, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци. Масово разпространени са отпадъците, които се образуват след употреба на продукти от многобройни източници на територията на цялата страна и поради своите характеристики изискват специално управление. Поради особеното значение на масово разпространените отпадъци е въведена т.нар. „разширена отговорност на производителя“, която е свързана с допълнителни задължения за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците. 

Задълженията могат да се изпълняват индивидуално или чрез участието в колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване на съответния вид отпадък.

Разширената отговорност на производителя е диференцирана в зависимост от вида на масово разпространения отпадък, който се образува и се урежда в следните наредби: Наредба за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти, Наредба за опаковките и отпадъците от опаковки, Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване, Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства, Наредба за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми, Наредба за батерии и акумулатори и за негодни за употреба батерии и акумулатори. 

Лицата, пускащи на пазара продукти, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци следва да се съобразяват и с разпоредбите на Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса.

Продуктовата такса се заплаща до15 число на текущия месец по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към Министерство на околната среда и водите от лицата, които не участват в колективна система, представлявана от организация по оползотворяване или не изпълняват задълженията си индивидуално.

Санкции при неизпълняване на задълженията

Неизпълнението на задълженията по Закона за управление на отпадъците може да доведе до редица санкции. Така например, за неизпълнение на задължението за класификация на образуваните отпадъци  или за нова класификация, при промяна на суровини или технологичен процес, което води до промяна в състава и свойствата на отпадъка,  едноличния търговец или юридическото лице може да бъде наказано с имуществена санкция в размер от 5 000 до 15 000 лв.

Имуществена санкция от 3 000 до 10 000 лв. се налага на предприятие, което нарушава разпоредбите относно събирането, включително разделното, съхраняването, транспортирането или третирането на битови или строителни отпадъци и/или което нарушава изискванията за разделно събиране, транспортиране или третиране на отпадъци според вида, свойствата и съвместимостта на отпадъка.

Електронен подпис

Електронният подпис е средство, чрез което се подписват документи в електронна форма. С подписването на електронния документ подписващият се идентифицира и съдържащата се в документа информация се защитава от последващи промени.

Електронен подпис може да бъде издаден както на физически, така и на юридически лица. Съществуват и електронни подписи, които изпълняват специални функции – защита на електронни пощи, криптиране/декриптиране на информация и др.

Видове електронни подписи

Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) дели електронните подписи в зависимост от условията, на които отговарят и сигурността им на: електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис (УЕП) и квалифициран електронен подпис (КЕП).

Най-широки възможности предлага т.нар. квалифициран електронен подпис, който има значението на саморъчен подпис в отношенията с други лица. Квалифицираният електронен подпис се създава чрез специално устройство и е свързан с определен материален носител (напр. смарт-карта и специално четящо устройство за нея), което предотвратява възможността лице, различно от притежателя му, да се подписва с него.

Усъвършенстваните електронни подписи отговарят на определени изисквания за сигурност, но относно тях няма изискване да са създадени чрез специално устройство от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и съответно те могат да се използват с по-ниска степен на доверие.

Усъвършенстваните електронни подписи, както и всички останали електронни подписи, които не са квалифицирани, имат значение на саморъчен подпис само когато това е изрично уговорено между кореспондентите и приложното им поле е значително по-тясно.

Приложение на електронният подпис

Квалифицираният електронен подпис позволява използването на редица електронни услуги, предоставяни от държавните администрации (напр. регистрация на дружество, вписване на обстоятелства относно вече учредено дружество, издаване на удостоверение за актуално състояние, подаване на проектно предложение за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, издаване на свидетелство за съдимост и др.) и прави възможен електронен обмен на документи с тях. Квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис в отношенията с всички кореспонденти.

Електронен подпис може да се използва и в отношенията с други лица и организации (напр. за сключване на договор в електронна форма, за издаване на електронна фактура и др.).

Електронният подпис не може да бъде използван:

- при сделки, за които законът изисква документът да е в специална форма – напр. да има нотариална заверка, да е във формата на нотариален акт, да е саморъчно написан, да е съставен в присъствието на свидетели или на длъжностни лица и др.;

- когато държането на документа или на екземпляр от него има правно значение (напр. ценни книги на приносител, запис на заповед и др.).

Издаване на квалифициран електронен подпис

Квалифициран електронен подпис може да бъде издаден само от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги. За да се получи такъв подпис, следва да се подбере подходящ доставчик от регистъра, воден от Комисия за регулиране на съобщенията. С избрания доставчик се сключва договор за предоставяне на удостоверителни услуги и срещу определено заплащане се създава подписът и удостоверение за квалифициран електронен подпис.

Цената за създаване на квалифициран електронен подпис е различна, в зависимост от няколко фактора – доставчика на електронни удостоверителни услуги, срока, за който се издава квалифициран електронен подпис и лицето, на което се издава квалифицираният електронен подпис.

Издаването на квалифициран електронен подпис на физическо лице за срок от 1 година струва около 40 лв., а за три години – около 60 лв. Издаването на квалифициран електронен подпис на юридическо лице за срок от 1 година струва около 75 лв., а за три години – около 155 лв. (посочените цени са ориентировъчни и включват смарт-карта и четец към нея).

Възобновяване действието на квалифицирания електронен подпис

Освен ако е уговорено друго, доставчикът на удостоверителни услуги има право да спре действието на издаден от него квалифициран електронен подпис за срок до 48 часа, ако съществува основателно съмнение, че действието на подписа следва да бъде прекратено.
Доставчикът на удостоверителни услуги е длъжен да спре действието на издадения от него квалифициран електронен подпис за срок до 48 часа по искане на:

- титуляря;

- лице, за което според обстоятелствата е видно, че може да знае за нарушения на сигурността на електронния подпис (напр. представител, съдружник, служител, член на семейството и др.);

- Комисия за регулиране на съобщенията.

Доставчикът на удостоверителни услуги е длъжен незабавно да уведоми притежателя на подписа за спирането на действието му.

Действието на подписа се възобновява:

- с изтичането на срока на спиране;

- при отпадане на основанието за спиране или по искане на титуляря, след като доставчикът на удостоверителни услуги, съответно Комисия за регулиране на съобщенията, се е уверил/а, че той е узнал причината за спирането, както и че искането за възобновяване е направено вследствие на узнаването.

Прекратяване действието на квалифицирания електронен подпис

Действието на подписа се прекратява при следните хипотези:

- с изтичането на срока на валидност на подписа;

- при смърт или поставяне под запрещение на титуляра;

- при прекратяване на юридическото лице на титуляра;

- при прекратяване на юридическото лице на доставчика на удостоверителни услуги, когато дейността му не се прехвърли на друг доставчик на удостоверителни услуги;

- когато подписът е издаден въз основа на документ, обявен за невалиден (лична карта, паспорт и т.н.).

Доставчикът на електронни удостоверителни услуги е длъжен да прекрати действието на подписа по искане на титуляря му, след като се увери в самоличността му. Доставчикът прекратява действието на подписа и когато установи, че той е издаден въз основа на неверни данни.

Използването на електронен подпис, различен от квалифицирания електронен подпис, може да крие определени рискове, свързани с компрометирането на информацията, съдържаща се в подписаните електронни документи, използването на подписа от други лица и др.

Лицето, което използва електронния подпис (автор), не винаги съвпада с лицето, от чието име се правят изявленията в електронния документ (титуляр).

Така напр., когато едно физическо лице (управител или друг представител на дружеството) подпише документ с електронния подпис на дружеството, автор е физическото лице, но титуляр на изявлението е дружеството и всички последствия от изявленията, съдържащи се в подписания документ, са за дружеството. Сходна е ситуацията, когато едно лице подписва с електронен подпис документ от името на друго лице въз основата на пълномощно.

При учредяването на дружество съдружниците избират правна форма, която считат за подходяща за бъдещата дейност и която съответства на интересите и възможностите им. Възможно е обаче поради различни обстоятелства (напр. разширяване или свиване на дейността, привличане на инвестиции и т.н.) избраната форма да се окаже неподходяща. В този случай съдружниците могат да я променят по специален ред, уреден в Търговския закон.

При промяната на правната форма съществуващото (преобразуващото се) дружество се прекратява, без да се извършва ликвидация, и се учредява ново дружество, към което преминават всички права и задължения на прекратеното дружество. Преобразуване на дружеството чрез промяна на правната форма на дружество следва да бъде отграничавано от преобразуване на дружеството чрез вливане, сливане, разделяне и отделяне.

Следва да се има предвид, че процедурата по преобразуване е особено сложна и е възможно да има допълнителни специфики и отклонения от описания по-долу общ ред. Поради това, преди пристъпване към промяна на правната форма, е необходим задълбочен анализ на приложимата правна уредба, съдържаща в разпоредбите на чл. 264 – 265в от Търговския закон.

Задължително е преди пристъпване към процедура за промяна на правната форма да бъде изпратено уведомление до Национална агенция по приходите (НАП). Териториалната дирекция на Национална агенция за приходите издава на търговеца или на заявителя удостоверение за уведомяването в срок до 60 дни от постъпване на уведомлението.

Съставяне на план за преобразуване

Управителният орган (при акционерно дружество, командитно дружество с акции и дружество с ограничена отговорност), респ. съдружниците с право на управление (при събирателно и командитно дружество), съставят план за преобразуване в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Следва да бъде съставен и проект на нов дружествен договор (когато новоучреденото дружество е дружество събирателно, командитно, или дружество с ограничена отговорност) или устав (когато новоучреденото дружество е акционерно дружество или командитно дружество с акции) на новоучреденото дружество, който проект се прилага към плана за преобразуване.

Обявяване на плана и предоставяне на информация

Изготвеният план следва да бъде обявен в Търговския регистър по партидата на преобразуващото се дружество. Обявяването става по заявление на управителния му орган, респ. съдружниците с право на управление. Заявлението може да бъде подадено онлайн на адрес с квалифициран електронен подпис, като по този начин дължимите такси ще бъдат по-ниски.

Когато преобразуващото се дружество е акционерно (АД), дружество с ограничена отговорност (ООД) или командитно дружество с акции (КДА), планът за преобразуване трябва да бъде обявен поне 30 дни преди датата на заседанието на Oбщото събрание, на което ще се вземе решение за преобразуване.

Следва да бъде предоставен свободен достъп на съдружниците в преобразуващото се дружество до следната информация:

- плана за преобразуване;

- новия устав/учредителен договор;

- данните за назначения проверител и за депозитаря;

- счетоводният баланс към последното число на месеца преди съставяне на плана за преобразуване. 

Проверка на плана за преобразуване

Проверката на плана за преобразуване се инициира от различни лица в зависимост от правната форма на новоучреденото дружество:

- когато новоучреденото дружество е дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции, управителният орган/съдружниците с право на управление на старото дружество следва да назначат проверител, който да провери плана за преобразуване и да състави доклад за проверката. Докладът се предоставя на акционерите/съдружниците;

- когато новоучреденото дружество е събирателно дружество или командитно дружество, проверка на плана може да се направи по искане на съдружник/акционер или по решение на управителен или контролен орган на преобразуващото се дружество.

Когато проверката се прави по решение на управителен орган, управителният орган назначава проверител. Проверителят трябва да бъде регистриран одитор. Проверител не може да бъде лице, което през последните две години е било одитор на дружеството, което го назначава или което е изготвило оценка на непарична вноска. Назначеният проверител не може да бъде избиран за одитор на някое от участващите в преобразуването дружества две години след датата на преобразуването.

В останалите случаи проверителят се назначава от Агенция по вписванията.

Решение за преобразуване

При преобразуване на събирателно дружество или командитно дружество е необходимо съгласието на всички съдружници, дадено в писмена форма с нотариална заверка на подписите. При преобразуване на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции, общото събрание на дружеството следва да вземе решение за преобразуване на дружеството. С това решение се одобрява или изменя планът за преобразуване, приема се дружественият договор/уставът на новоучреденото дружество и се избират задължителните му необходими органи (напр. при преобразуване в дружество с ограничена отговорност задължителни органи, които трябва да изберете са общото събрание на съдружниците и управителя).

Необходимото мнозинство за вземане на решението е различно в зависимост от вида на преобразуващото се дружество:

- решението за преобразуване на дружество с ограничена отговорност в друг тип дружество се взема от общото събрание на съдружниците с мнозинство от притежателите на поне 3/4 от капитала на дружеството;

- решението за преобразуване на акционерно дружество в друг тип дружество се взема от общото събрание на акционерите с мнозинство 3/4 от представените акции с право на глас;

- за преобразуване на командитно дружество с акции в друг тип дружество е необходимо решение на неограничено отговорните съдружници, взето единодушно в писмена форма с нотариална заверка на подписите и решение на общото събрание на акционерите, взето с мнозинство 3/4 от представените акции с право на глас.

Вписване на промяната в Tърговския регистър

Промяната на правната форма следва да бъде вписана в търговския регистър, за да породи действие. С вписването на промяната на правната форма преобразуващото се дружество се прекратява и възниква новоучреденото. Правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават изцяло върху новоучреденото дружество.

Вписването става по заявление, подадено от управителния орган/съдружник с право на управление в новоучреденото дружество. 

Допълнителна информация за преобразуването на дружество

Едновременно с промяната на правната форма не могат да се приемат нови съдружници или акционери.

Когато се извършва промяна на правната форма на еднолично търговско дружество, план за преобразуване не се съставя и няма задължение за предоставяне на информация 

Когато новоучреденото дружество е дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции, размерът на капитала му не може да бъде по-голям от чистата стойност на имуществото на преобразуващото се дружество. 

Промяна в правната форма на дружеството е налице и когато в еднолично дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество се приемат нови съдружници/акционери. В този случай едноличното дружество с ограничена отговорност и едноличното акционерно дружество се превръщат в обикновено дружество с ограничена отговорност/акционерно дружество.

Възможно е също така дружество с ограничена отговорност/акционерно дружество да се превърне в еднолично дружество с ограничена отговорност или еднолично акционерно дружество, когато всички дружествени дялове/акции се придобият от един от съдружниците/акционерите. В тези случаи гореописаният ред не се прилага. Прилагат се правилата за прехвърляне на дружествени дялове/акции.

В дружествата с ограничена отговорност (ООД) всеки съдружник има дял от имуществото на дружеството и този дял се нарича дружествен.

размерът на дружествения дял обикновено се определя съобразно дела на съдружника в капитала на дружеството, като е възможно в дружествения договор да се уговори друго. Дяловете на съдружниците не могат да бъдат по-малки от 1 лв., а размерът им се определя в дружествения договор. Така, когато дружеството има капитал 50 лв., е възможно той да бъде разделен на два дружествени дяла по 25 лв., на 10 дружествени дяла по 5 лв. и т.н., стига общата сума на дяловете да е равна на капитала на дружеството.

Възможно е дяловете на отделните съдружници да бъдат различни по размер – например един съдружник да има един дял в размер 25 лв., а останалите петима съдружници да имат дялове в размер на 5 лв.

Задължение на всеки съдружник е да изплати или внесе дела си, като начинът и редът за това се уреждат в дружествения договор. Когато се прехвърли дружествен дял, който не е внесен/изплатен, новият притежател отговаря заедно с досегашния за дължимите към момента на прехвърлянето вноски в капитала.

Съдружниците не могат да изискват своя дял от имуществото на дружеството, докато дружеството съществува.

Дружественият дял дава право на съдружниците да получат част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено друго.

Прехвърляне на дружествен дял

Дружественият дял може да бъде прехвърлен чрез договор (продажба, дарение и т.н.), като законът изисква договорът да бъде сключен пред нотариус - с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно.

Съдружникът може да продаде всичките си дялове или част от тях на някой от останалите съдружници или на трети лица (лица, които не са съдружници в дружеството). Когато един съдружник прехвърли всичките си дялове, той престава да участва в дружеството.

Важно е да се отбележи, че когато продава дружествения дял, съдружникът може да определи различна цена за него от стойността му в капитала на дружеството. Така например дружествен дял на стойност 25 лв. може да бъде продаден за 5 лв. (напр. когато дружеството търпи загуби) или пък за 50 лв. (когато дружеството генерира печалби и дружественият дял носи ползи на притежателя си).

Когато дружествени дялове се прехвърлят на трети лица, законът предвижда допълнителни изисквания, които защитават интересите на дружеството и на новия притежател на дружествен дял:

- Дружеството следва да няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.

- Следва да бъдат спазени изискванията за приемане на нов съдружник. Това означава, че е необходимо третото лице да подаде писмена молба до Общото събрание, в която заявява, че приема условията на дружествения договор, след което Общото събрание да вземе решение, с което се дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял и се приема нов съдружник. Решението се взема с мнозинство от притежателите на повече от 3/4 от капитала на дружеството, като е задължително да се състави протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор не е уговорена писмена форма.

Задължително е прехвърлянето на дружествения дял да бъде вписано в Търговския регистър.

Вписването става по заявление на управителя на дружеството по Образец А4. Заявлението може да бъде подадено онлайн с квалифициран електронен подпис. Към заявлението се прилагат следните документи:

- препис от нотариално заверения договор за прехвърляне на дружествения дял;

- дружествен договор, в който е отразено прехвърлянето на дела;

- документ за платена държавна такса.

Когато дружественият дял се прехвърля на трето лице, освен горепосочените документи, се представят още:

- молбата на третото лице до Общото събрание, в която е заявено, че приема условията на дружествения договор;

- препис от нотариално заверения протокол на Общото събрание, с което се дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член;

- декларация за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял (Декларация по чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 129, ал. 1 от Търговския закон).

Следва да се отбележи, че за декларирането на неверни данни може да понесете наказателна отговорност съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс.

При дружеството с ограничена отговорност (ООД) всеки от съдружниците има принос за развитието и успехa на дружеството и осъществяваните от него дейности. Търговският закон урежда, както възможност за приемане на нови съдружници (когато например дружеството се разраства и има перспектива за разширяване на дейността и капацитета му), така и възможност някой от съдружниците да бъде изключен от дружеството (например при неизпълнение на задълженията към дружеството).

Приемане на нов съдружник

Подаване на писмена молба

Писмената молба следва да бъде адресирана до дружеството. Чрез нея лицето, което иска да стане съдружник, заявява, че приема условията на дружествения договор и желаe да се присъедини към дружеството.

Свикване на Общото събрание1 на дружеството и вземане на решение за приемане на нов съдружник

Oбщото събрание се свиква от управителя на дружеството най-малко веднъж годишно, като управителят е длъжен да свика извънредно общото събрание и по писмено искане на съдружниците с дялове над 1/10 от капитала. Ако управителят не свика Общото събрание в двуседмичен срок от поискването, съдружниците, поискали свикването, могат сами да направят това.

Общото събрание се свиква с писмена покана, която следва да бъде получена от всички съдружници най- малко 7 дни преди датата на заседанието, освен ако дружественият договор не предвижда друго. В поканата следва да се посочи къде и кога ще се проведе заседанието на общото събрание, както и дневният му ред – кои въпроси ще се разгледат и решат от съдружниците.

На заседанието Общото събрание следва да приеме решение за приемане на нов съдружник. Решението се взима с мнозинство от притежателите на повече от 3/4 от капитала на дружеството. Задължително условие за валидността на взетото решение е да бъде съставен протокол от заседанието с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена друга писмена форма.

Вписване на решението за приемане на съдружник

Решението за приемане на съдружник поражда действието си само след като бъде вписано в Търговския регистър.

Вписването става по заявление (по Образец А4), подадено от управителя на дружеството или от нотариално упълномощен от него представител до Агенция по вписванията. Заявлението може да бъде подадено онлайн, като за целта е необходим квалифициран електронен подпис.

Към заявлението, независимо дали е подадено онлайн или на място в Агенцията по вписванията, следва да бъдат приложени следните документи:

- молбата от лицето, което желае да стане съдружник;

- решението на Общото събрание за приемане на съдружник;

- заверен от управителя препис от дружествения договор, отразяващ промяната, както и един препис, в който са заличени личните данни, с изключение на тези, които се изискват по закон;

- в случай че новоприетият съдружник закупува дружествен дял от съдружник, следва да бъде приложен договорът за прехвърляне на дружествен дял с нотариално удостоверяване на подписите, както и декларация по чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 129, ал. 1 от Търговския закон;

- в случай че новоприетият съдружник наследява дружествен дял от починал съдружник, следва да се приложат документи, които да установят, че именно той наследява дружествения дял (например копие от завещание, удостоверение за наследници и др.).

Изключване на съдружник

Търговският закон предвижда редица хипотези, при които е възможно прекратяването на участието на съдружник в дружеството:

- Когато съдружникът е физическо лице, членството му се прекратява автоматично при смъртта му и при поставянето му под запрещение2 по съдебен ред.

- Когато съдружникът е юридическо лице, членството му се прекратява при обявяването на фирмата-съдружник в несъстоятелност или при прекратяването ѝ с ликвидация.

- Независимо дали е физическо или юридическо лице, съдружникът може да бъде изключен от дружеството по решение на Общото събрание.

Възможно е и съдружникът да прекрати участието си в дружеството по своя инициатива с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването.

Изключването на съдружник е крайна мярка, която може да се предприеме срещу участник в дружеството, който не изпълнява задълженията си. В тази връзка следва да се прави разлика между напускането на съдружник (прекратяване на членството по негова инициатива, което се предшества от писмено предизвестие) и прехвърлянето на целия дружествен дял на съдружника на друго лице, от една страна, и изключването на съдружник, от друга.

При напускане на съдружник и прехвърляне на целия дружествен дял на друго лице прекратяването на участието в дружеството е подчинено на желанието на самия съдружник, докато изключването от дружеството се осъществява по инициативата на останалите съдружници и в случай че са налице необходимите предпоставки, съдружникът не може да се противопостави на решението на останалите съдружници.

Следва да се отбележи, че законът цели да ограничи подобни действия, поради което процедурата за изключване на съдружник е усложнена и изключеният съдружник може да потърси защита на своите права и дори възстановяване на членството си в дружеството пред съда.

Търговският закон изчерпателно урежда ситуациите, в които съдружник може да бъде изключен от дружеството. Това означава, че съдружник не може да бъде изключен безпричинно, а в случай че това стане, съдът би могъл да отмени изключването.

Преди да се пристъпи към процедурата по изключване, задължително условие е към съдружника да бъде изпратено писмено предупреждение. В случай че съдружникът не преустанови поведението, което е станало причина за писменото предупреждение, общото събрание на дружеството може да вземе решение за изключването му.

Решението за изключване се взима от Общото събрание с мнозинство от собствениците на повече от 3/4 от капитала на дружеството. При това гласуване дружественият дял на изключвания съдружник се приспада от капитала на дружеството и така необходимото мнозинство е от притежателите на 3/4 от останалия капитал. Съдружникът, чието изключване се гласува, няма право на глас.

Търговският закон урежда няколко хипотези, при които е допустимо да се започне процедура за изключване на съдружник:

- когато той не е внесъл или изплатил дела си в капитала на дружеството. Практически, това се случва сравнително рядко, тъй като капиталът на дружеството обикновено се внася непосредствено след учредяване на дружеството, а разривите в отношенията между съдружници настъпват на по-късен етап от дейността на дружеството.

В случай обаче че някой от съдружниците не изплати/внесе дела си в срока, определен в дружествения договор, Общото събрание, с мнозинство от притежателите на повече от половината от капитала, определя допълнителен разумен срок (не по-малък от 1 месец), в който дължимите вноски могат да бъдат внесени. Управителят на дружеството следва да уведоми писмено съдружника за допълнителния срок и да го предупреди за предстоящото изключване.

Ако съдружникът не изпълни задължението си и в определения допълнителен срок, членството му се прекратява автоматично. В този случай изключеният съдружник не може да иска връщане на вече направени вноски в капитала на дружеството;

- възможно е съдружник да бъде изключен от Общото събрание, ако не заплати определена от Общото събрание на дружеството допълнителна парична вноска. Тази допълнителна вноска не влиза в капитала на дружеството, а служи за покриване на задължения на дружеството.

Когато Общото събрание определи такава допълнителна вноска, а съдружникът не желае да я заплати, той може по своя инициатива да напусне дружеството. В случай че не напусне дружеството и не внесе определената допълнителна вноска, Общото събрание след писмено предупреждение, го изключва от дружеството;

- Общото събрание на дружеството може да изключи съдружник след отправяне на писмено предупреждение, когато съдружникът не изпълнява задълженията си за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството, не изпълнява решенията на Общото събрание или извършва действия, които са против интересите на дружеството. Следва да се отбележи, че ако изключеният съдружник обжалва това решение на Общото събрание пред съда, дружеството ще трябва да докаже обстоятелствата, станали причина за вземането на решението.

Във всеки от случаите изключването на съдружник се вписва в Търговския регистър по гореописания ред, като към заявлението, подадено от управителя до Агенция по вписванията, се прилагат писменото предупреждение за предстоящото изключване на съдружника (в хипотезата по първата точка) и решението на Общото събрание на дружеството.